Има закон за виното, има стандарт, който не е само български, а европейски, световен… Не е нужно да откриваме отново виното, то е старо като света и винаги се е правело от грозде.

България е благодатна страна за отглеждане на плодове, зеленчуци, а гроздето, май е тръгнало да се разпространява в Европа от нашите земи. Ние подценяваме какво притежаваме като климат, като почви, като традиции.

Виждал съм изпаднали в шок чужденци след като опитат вкуса на българските домати, чушки, плодове. Преди век европейският пазар е жадувал за вкусните ни и ароматни продукти, макар на вид не винаги да са били перфектни.

Вместо да продължим традициите и да развиваме нашите сортове, ние внесохме хибриди, семена, а с тях и недостатъците, които имат чуждоземните продукти. Започнахме да свикваме с вкуса им на пластмаса, с красивата им форма и нищожни полезни елементи. Ако за други страни е оправдано да произвеждат такива плодове и зеленчуци, защото климатът им не позволява друго, то за България това има обяснение единствено със стремеж към по-високи добиви и по-дългия срок за съхранение, фактори, които блазнят търговците, но ощетяват потребителите.

Колкото и да е странно, тези хибриди и нови сортове, засадени на българска почва проявяват известни вкусови и ароматни качества, надвишаващи тези на продукти, произведени от същите семена, засети в други страни. Обратно, български сортове, отгледани на чужда територия, загубват голяма част от аромата си, придобиват този характерен пластмасов вкус…

Същото е с гроздето. Френски специалисти признават, че почва, климат, т.е. условията в България са по-добри отколкото в повечето френски региони, където се отглежда най-уважаваното по света вино – френското.

Какво ни пречи да правим вино, каквото пият само боговете, французите и познавачите?

Всъщност, нищо, стига да сме от последните. В България и сега може да си купите на много приемлива цена перфектно вино, каквото във Франция се продава в най-горната ценова категория.

Не случайно Чърчил си е поръчвал и пиел вино от България, от региона около Мелник.

четете пълният текст тук------>

24 часа.bg:

Малко грозде – лошо вино, но добра ракия

Гроздето е по-малко и по-лошо от миналата година. Затова и вината от реколта 2010 няма да се запомнят.

Добивът на грозде ще е с 20-30% по-малко от миналата година, когато се набраха общо 380 000 тона грозде. И качеството сега е далеч по-ниско от последните четири лозарски години, които като цяло бяха много добри.

“През зимата измръзнаха хиляди декари в Русенско, Силистренско, Търговищко. Не е за вярване, но измръзнаха също огромни масиви на юг край Харманли и Любимец”, обяснява причината за ниските добиви Красимир Коев, председател на Изпълнителната агенция по лозата и виното.

“Обилните дъждове през годината също влошиха качеството и се наложи лозята да се пръскат по 8-9 пъти. Който е спестил от това, ще бере лошо грозде. Реколтата като цяло трябва да се подбира, тъй като едва около 25% от гроздето е качествено, другото е засегнато от мана”, обясни пред “24 часа” главният мениджър на “Феста уайн къмпани” Йордан Панайотов.

Оплакват сеот реколтата и в най-лозарския ни край - Пловдивския. Според стопаните там гроздето е съсипано заради студената зима, хладната пролет и обилните валежи през юни и юли. Масивите, които са гледани добре и са успели да задържат плода, пък са излезли доста скъпи заради честото пръскане с препарати срещу болести. Ако нормалното третиране е два пъти, наложи се да пръскаме 7-8 пъти, това много оскъпи реколтата, разказа производителят Никола Григоров от Браниполе.

По-лошо е състоянието на белите сортове в сравнение с червените, казват стопаните. Тези, които гледат "Шардоне", "Мускат" и "Ркацители", няма да приберат и 1/3 от продукцията си. При сорта "Каберне совиньон" също има доста сериозни щети, които на места достигат до около 50%. Гроздето е добро за ракия, но лошо за вино, обобщават производители. Това е една от причините за вяла и тиха изкупна кампания. Другата е, че винзаводите вече берат собствените си лозя.

Винарите се принудиха да засаждат свои масиви и вкараха екзотични за страната ни сортове (белите “Гевюрц траминер”, “Вионие”, “Семийон” и червените “Сира”, “Каберне фран” и др.), след като нашите кооперации не реформираха поминъка.

четете пълния текст тук------>